25 ago 2010, 22:31

Огънят

  Poesía
660 0 5

Изгарят старите греди,

планетата на миналото

поддържали и пазили

И светлото, и тъмното -

оковите се счупиха,

вървете си,

зад вас е огън

Ако останете,

ще ви приеме в себе си

Аз няма да съм тук -

нов свят си построих

Със себе си го храних,

с мойте чувства

жаждите му утолих

Днес се събудих

и разбрах -

сега е ред на огъня

Аз казах своето

и огънят

се появи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!Поздрави!
  • Хмммм... верно че е дюс червена калинка Но ми харесва... едно бързо сбогуване на един дъх
  • Ами липсват ми, да, като се има предвид, че всичко друго си е налично.
  • Ти ми кажи - ти ги търсиш..
  • Какво им има на точките?

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...