13.10.2007 г., 16:13

Огънят в нас

908 0 0

                              Огънят в нас


В толкова очи видях любов, ала не отвърнах им.
В едни огън гори, а в други тъжен дъжд не спира да вали.
Търсих те, но не където трябва, останала без сили от
дни греховни, не открих пламъка любов!
Всеки път заблуда, отново и отново...
Нямаше човек, който ме разбира, едно напълно погубено
сърце, без огън то гори за някой,който не познава...
може и такъв да няма...
Откъде идва този пламък в нас, щом любов не е, кой духна
в жарта и изпепели всичко мое само за миг?
А после осъзнаваш, че пак заблуда е било.
И така върти се всичко в кръговрат, получаваш нищо,
губиш всичко, а уж добър човек си.
Що за съдба трябва това да бъде?
Огънят в нас, огънят в нас никога вече няма същия да бъде...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...