Огънят в нас

В толкова очи видях любов, ала не отвърнах им.
В едни огън гори, а в други тъжен дъжд не спира да вали.
Търсих те, но не където трябва, останала без сили от
дни греховни, не открих пламъка любов!
Всеки път заблуда, отново и отново...
Нямаше човек, който ме разбира, едно напълно погубено
сърце, без огън то гори за някой,който не познава...
може и такъв да няма...
Откъде идва този пламък в нас, щом любов не е, кой духна
в жарта и изпепели всичко мое само за миг?
А после осъзнаваш, че пак заблуда е било.
И така върти се всичко в кръговрат, получаваш нищо,
губиш всичко, а уж добър човек си.
Що за съдба трябва това да бъде?
Огънят в нас, огънят в нас никога вече няма същия да бъде...