Огърлица на съдбата- Лилит ( част трета)

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ 

9.

Фантазия струи... В незнайни двори

разхожда се Лилит. Одежда в бяло

покрива леко чудното й тяло

и свян не може със страстта да спори.

И някой приближава, кой е той?

Прилича на Адам, но не изцяло.

Изрича тя " Ще бъдеш само мой,

мечтанието ми е запламтяло! "

И сграбчва го като безумен звяр,

обрича го на лудия пожар.

1о.

Разсейва се бленуване отдало 

на нуждата и порив, и екстаз.

А после в храм порутен, в лунен час 

Лилит се взира в ярко огледало.

И образи различни се изреждат

на хубави жени сред зной, и мраз.

От бъдни светове я те поглеждат

и назовават се със собствен глас:

" Инана... Хатор... Лада... Афродита...

Астарта... и Саламбо... и Милита... "

11.

" Нима възможно е? Къде съм аз? "

Лилит не вижда себе си, а тях

и Сатаната отговаря в смях:

" Те всичките ще са под твоя власт!

От рожбите адамови ще пиеш

страдание от първороден грях!

Не можеш от съдбата да се скриеш,

коаварна ще си ти и със замах!

Не питай как, кога или защо!

Предреченото в теб е, идва то! "

12.

" И не по своя воля аз познах

какво е да си тъжен тук и сам... "

Приседнал до рекичката Адам 

добави и "Добре е да не бях... "

Дочуха ангели това на път 

и рекоха: ' О, в Рая стон е срам! "

Отвърна Бог: " От неговата плът

жена покорна Ева ще създам! ' .

Приспа Адам... За светло и добро

изтръгна кост от него в миг- ребро.