Охлювът...
Охлювът...
„Човек не е хубав нито паднал,
нито гордо възправен.
Хубав е, когато се възправя.” – Н. Райнов
Почиваше си тази вечер…
В една Агарта беше сбрал света.
И свързал бе в едно противоречие
огъня, водата и плътта…
О, Господи, във него ли заложи,
забраната и избора, греха…?
Една черупка вместо змийска кожа,
за гордостта предпазната стреха…
И бе осъден. С вечната спирала
към Рая да намира своя брод.
Той няма ризи – "къща" подарява,
с възправен взор в Божествения свод…
Земята изпълзя – не се страхува -
и огън бе, и гладката вода.
Със него Господ гордостта "лекува",
лице в лице останал със Света…!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
Много интересно и оригинално си подходила, за пореден път се възхищавам на таланта ти. Прегръд!