13.09.2013 г., 20:55 ч.

Охрана за душата няма 

  Поезия
382 0 3

Охраняват се обекти,

охраняват се лица.

Със ли или без респекти,

охраняват се слънца.

За душата няма само

охранителен режим.

Тя нуждае се от рамо,

та обект е уязвим.

Тя е вардена в засада.

Стреляна е със куршум.

От надпреварата ни страда

и е прогонвана със шум.

Наранявана със думи.

Тя - разпъвана на кръст

и във есените шуми

е посочвана със пръст.

Тя понася всяка мъка.

Тя от злото ни кърви.

На живота ни е стръка.

С нас тя винаги върви.

Неопазена остава -

нищо, че е вътре в нас.

За минута не престава

тя да чака своя час.

И напуска ни накрая

с ангелския си кортеж.

Тя си заслужава Рая

със божествен въздух свеж!

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??