Охрана за душата няма
Охраняват се обекти,
охраняват се лица.
Със ли или без респекти,
охраняват се слънца.
За душата няма само
охранителен режим.
Тя нуждае се от рамо,
та обект е уязвим.
Тя е вардена в засада.
Стреляна е със куршум.
От надпреварата ни страда
и е прогонвана със шум.
Наранявана със думи.
Тя - разпъвана на кръст
и във есените шуми
е посочвана със пръст.
Тя понася всяка мъка.
Тя от злото ни кърви.
На живота ни е стръка.
С нас тя винаги върви.
Неопазена остава -
нищо, че е вътре в нас.
За минута не престава
тя да чака своя час.
И напуска ни накрая
с ангелския си кортеж.
Тя си заслужава Рая
със божествен въздух свеж!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
