Валери_Станков (Валери Станков)
1148 825
4.05.2024 г., 20:02 ч.

Окото на Бога 

  Поезия
104 2 2

ОКОТО НА БОГА

... не знам с какво око дари ме Господ, съзирам всичко – даже и насън,
щом мравката катери стръкче троскот, или светулка в мрака литне вдън,
гримасата на млъкналия камък, най-сетне сцепил своя вечен скат,
солчицата в сълзицата на мама! – от ужаса, че гаснем в кофти свят,
и срутеното в бездните хвърчило на някой литнал варненски хлапак,

и всичко родно, българско и мило – отдавна спрял в Девета глуха влак,
греда да скръцне, виждам дървояда, да кресне птица – чезна в небеса,
душа протягам – жив човек щом страда, на злото ставам зъл – като оса,
градя мостове, щом се срине мостът, и благославям дългия ви път.
Не знам с какво око дари ме Господ, но с него ще ви гледам и Отвъд.

 

4 май 2024 г.

гр. Варна, 19, 00 ч.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дано!
  • Всевиждащо е твоето око и състрадателна е душата ти, Валюше, Христос воскресе!

    греда да скръцне, виждам дървояда, да кресне птица – чезна в небеса,
    душа протягам – жив човек щом страда, на злото ставам зъл – като оса,
    градя мостове, щом се срине мостът, и благославям дългия ви път.
    Не знам с какво око дари ме Господ, но с него ще ви гледам и Отвъд.
Предложения
: ??:??