Окото на Бога
ОКОТО НА БОГА
... не знам с какво око дари ме Господ, съзирам всичко – даже и насън,
щом мравката катери стръкче троскот, или светулка в мрака литне вдън,
гримасата на млъкналия камък, най-сетне сцепил своя вечен скат,
солчицата в сълзицата на мама! – от ужаса, че гаснем в кофти свят,
и срутеното в бездните хвърчило на някой литнал варненски хлапак,
и всичко родно, българско и мило – отдавна спрял в Девета глуха влак,
греда да скръцне, виждам дървояда, да кресне птица – чезна в небеса,
душа протягам – жив човек щом страда, на злото ставам зъл – като оса,
градя мостове, щом се срине мостът, и благославям дългия ви път.
Не знам с какво око дари ме Господ, но с него ще ви гледам и Отвъд.
4 май 2024 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
