5.11.2017 г., 17:31 ч.
Октопод
Излях мастило върху светлината.
Подразни ме - така блести,
като във баснята позната
за агнето във ручея пенлив.
А слънцето внезапно пръсна
над мене щедра топлина.
Прибрах мастилото, но беше късно -
сега съм цяла в слънчеви петна.
4.11.2017
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Явно.
-
Явно, говорим за различни неща.
-
Ти може и така да ги наричаш, продължавайки твоя образ, петната са лунички с метастази, бих казала аз, като пипала - брр! Аз говоря за бумеранг, не за красота и лунички. Който гроб копае и т.н. Но ти си се радвай на луничките, няма лошо.
-
Не, бее... Героинята! Нали е станала на слънчеви петна...Аз ги наричам лунички...
-
Кой бе, Маргарита? Аз лунички нямам, имам една черна бенка под долната устна, която прилича на черна точка и много се гордея с нея. Явно си ме разбрала погрешно.
-
Сигурно е много красива!С толкова лунички! Нали така се наричат слънчевите петна?
-
Приятно...
-
За гръмнали маркери не знам, но всички знаят за фантомите, които октоподите изпускат и които приличат на мастило. Поуката е - не плюй във водата, може да ожаднееш.
-
Сетих се за нещо, което бях чула някъде "Толкова много неон - сякаш е гръмнал маркер"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
