Окъпана в снега Луна.
Във тази нощ в която тихо чезне
Луната златна в черното небе
посипа се от облаците сняг...
Студът прегърнал капчиците влага
танцуващи въздушния си танц
превръща ги в кристалчета Любов.
По пътя от небето към земята
дали съзнават, че ще се стопят
целувайки дървета, къщи, храсти?
Дали Южняка който ги превръща
отново в изначалната вода
приятел на снега е или враг?
Убива ли ги или ги преражда
за да текат напред като река
към корените на растенията жадни?
Докоснати от слънчевите ласки
под обновената с Любов природа
ще се родят като листа, като цветя!
И тъй - до следващия сняг и нова Зима
усмихната отгоре пак ще гледа
Окъпаната във снега Луна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
