14.06.2017 г., 23:02

Омоплетка

465 0 0

 

ОМОНИМ произлиза от гръцките думи homos (еднакъв) и onoma (име), буквално означава „еднакви думи“.


Преди няколко дни се постарах да създам един текст, съставен от омоними, като:
пари - средство за разплащане;
пари - изпарения;
коса - косми върху главата;
коса - инструмент за косене;
вила - инструмент за събиране на сено;
вила - лятна къща;
кола - превозно средство;
кола - съставна част на книга, съдържаща набор от двойни листи;
пръст - земя;
пръст - част от крайник;
син - вид цвят;
син - дете (момче);
съд - пособие в домакинството;
съд - обществена институция за решаване на спорове;
край - свършек на нещо;
край - кът от територия, свързан с живота на човек;
пита - задава въпрос;
пита - тестена храна;
хора (хоро) - танц;
хора - множество от човеци.





Животът може да е хубав

Светът не е сив, той е толкова цветен,
сив правят го празни химери,
с нюансите сиво, човеко суетен,
смисъла от твоя живот ще измериш.

Преследваше в дните си
само парите си и това, що парите ти дават,
колите и вилите, те са ти милите,
но хората любов заслужават.

Не пари, а пара от  пръст разкопана, 
не коли и имоти, а кола от книга,
песен или любов желана
ще те стоплят в няколко мига. 

Косата и вилата  дават хляб на селяка,
да среща полето той сутрин обича, 
мутрата има коса здрава и яка, 
коса и акъл на добиче...

Такива сме хората, родени от пръст, 
ама не от червеи и другото в нея,   
а от пръста на господ, синът му на кръст, 
разпънаха там във Юдея.

Грехът му – разказал грешният син,
че баща му е там във простора
безбрежен и толкова син,
и вяра пробудил в безверните хора.

Човекът не проумява безкрая, 
защото в съд безкраят не влиза, 
в съд не съм съден, но зная,
не срещнеш ли правда, оставаш без риза.

И родният край уж има си край, 
а пък къде му е края?! – 
пита човекът и сам се досеща накрай,
за едни е в ада, за други – в рая.

При тази мисъл спира да пита,
гладен човекът е вече,
"Сядай, човече, хапни си пита",
от някъде някой изрече. 

Дъвче замислен и диви се на хората,
дивни хора завъртели,
литнали сякаш нямат умора,
като птици в танц полетели.

И усеща човекът как става му леко,
него Бог с любов е орисал,
и тръгва уверено по нова пътека,
и намира истински смисъл.


10.06.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Келчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...