Омраза
Промъква се към теб във мрака сила зла,
Тя кара те да водиш безсмислена борба,
Очаквайки момент, в който оставаш сам:
От камък монумент, от мисли окован.
Ти дириш изход – бягаш; но него не видял,
На нея се предаваш; сам себе си предал
Ти ставаш друг, различен, коварен и жесток,
На някого приличаш – на новия си Бог.
Когато всичко свърши, завръщащ се в света,
Но вече си прекършен; от другата страна
Преминал и в чужда болка пътя си открил,
Победен си, ала вярваш, че си победил.
Тя кара те да водиш безсмислена борба,
Очаквайки момент, в който оставаш сам:
От камък монумент, от мисли окован.
Ти дириш изход – бягаш; но него не видял,
На нея се предаваш; сам себе си предал
Ти ставаш друг, различен, коварен и жесток,
На някого приличаш – на новия си Бог.
Когато всичко свърши, завръщащ се в света,
Но вече си прекършен; от другата страна
Преминал и в чужда болка пътя си открил,
Победен си, ала вярваш, че си победил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юри Иванов Всички права запазени
