Омраза
Промъква се към теб във мрака сила зла,
Тя кара те да водиш безсмислена борба,
Очаквайки момент, в който оставаш сам:
От камък монумент, от мисли окован.
Ти дириш изход – бягаш; но него не видял,
На нея се предаваш; сам себе си предал
Ти ставаш друг, различен, коварен и жесток,
На някого приличаш – на новия си Бог.
Когато всичко свърши, завръщащ се в света,
Но вече си прекършен; от другата страна
Преминал и в чужда болка пътя си открил,
Победен си, ала вярваш, че си победил.
Тя кара те да водиш безсмислена борба,
Очаквайки момент, в който оставаш сам:
От камък монумент, от мисли окован.
Ти дириш изход – бягаш; но него не видял,
На нея се предаваш; сам себе си предал
Ти ставаш друг, различен, коварен и жесток,
На някого приличаш – на новия си Бог.
Когато всичко свърши, завръщащ се в света,
Но вече си прекършен; от другата страна
Преминал и в чужда болка пътя си открил,
Победен си, ала вярваш, че си победил.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юри Иванов Все права защищены
