Омръзна ми
Омръзна ми от хорското бездушие,
от факта, че съм все сама,
от чувството мъчително на вина,
от мисълта за тъга...
Не зная кому така навредих,
че омерзена се чувствам всеки миг...
Кому съгреших с жестоки слова,
че съдбата ме кори...
Не зная стихове да пиша,
ала в главата ми напират те без ред...
А сълзи от очите ми процеждат се
и карат устните ми да мълвят:
"Прости им, Господи, не знаят какво вършат"...
Дали душата ми упование ще намери,
подирила брод на самота,
дали приятел верен раменете ми ще обгърне,
та сърцето утеха да намери...
Не зная...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стаменова Всички права запазени
