narduca

Обичам да пиша! Обичам да се вглеждам в дребните на пръв поглед неща и да се опитвам да откривам онова, което наистина е ценно в живота. Когато се усамотявам, за да се посветя на една тема, никога не чета. Основен закон в творчеството е : за да не се изкушиш да използваш метафорите на другите, търси метафорите на живота. Чуй ги чрез сърцето си!

Избрани произведения

  • Старецът с хармоничката

    Проза » Разкази   886  Отново се чу ранното проскърцване на трамвая в полуразбудения град. Тук-таме светваха опушени прозорци. Сънени пешеходци преминаваха по заледеното улично платно, сгушени в дебелите си палта. Всеки потънал в грижи и тревоги, замислен за кой знае какво, не поглеждаше към присвяткващия прожектор при па ...
  • Доброто в нас

    Проза » Разкази   891  Отново прозвуча в главата ми онзи познат рефрен от тъжната песен, която някога баба ми пееше. Тъжна и стара колкото света. Пред очите ми изплува онази лашкана от вълните самотна лодка, която се носеше без път и посока. Очите ми се премрежиха от напиращите сълзи и аз леко ги притворих. Чух неволен см ...
  • Урок по писанe

    Проза » Разкази   517  По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по-надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха дошли да изпратят ...
  • Време е да си кажем "Сбогом!"

    Проза » Разкази   716  Пращене на огън, нежна тръпка от въглен, спомени, красива музика.
    Време е да си кажем „Сбогом!”...
    Впервам търсещия си поглед през прозореца. Взирам се с надежда в снега, който пада на едри парцали. Не зная... може би самотата е единственият ми верен приятел, единствената ми любов - страхът да остан ...
  • Майчина сълза

    Проза   798  Тя вървеше усмихната по улицата на големия град. Около нея витаеше нещо необикновено, есенно, слънчево, златно, изригващо. Тя не можеше да определи какво всъщност е това, но душата ù сякаш се освободи от натрупания стрес. Съзря градинката на Седмочисленици, изчака трамвая да източи дългото си тяло, ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.