narduca

Име Надя Стаменова
Следва 0
Последователи 0
Коментари от мен 7
Коментари за мен 26
Обичам да пиша! Обичам да се вглеждам в дребните на пръв поглед неща и да се опитвам да откривам онова, което наистина е ценно в живота. Когато се усамотявам, за да се посветя на една тема, никога не чета. Основен закон в творчеството е : за да не се изкушиш да използваш метафорите на другите, търси метафорите на живота. Чуй ги чрез сърцето си!
Избрани произведения
7 резултата

Старецът с хармоничката

Отново се чу ранното проскърцване на трамвая в полуразбудения град. Тук-таме светваха опушени прозорци. Сънени пешеходци преминаваха по заледеното улично платно, сгушени в дебелите си палта. Всеки потънал в грижи и тревоги, замислен за кой знае какво, не поглеждаше към присвяткващия прожектор при па ...
Проза » Разкази
1.7K 4

Доброто в нас

Отново прозвуча в главата ми онзи познат рефрен от тъжната песен, която някога баба ми пееше. Тъжна и стара колкото света. Пред очите ми изплува онази лашкана от вълните самотна лодка, която се носеше без път и посока. Очите ми се премрежиха от напиращите сълзи и аз леко ги притворих. Чух неволен см ...
Проза » Разкази
1.7K 7

Майчина сълза

Тя вървеше усмихната по улицата на големия град. Около нея витаеше нещо необикновено, есенно, слънчево, златно, изригващо. Тя не можеше да определи какво всъщност е това, но душата ù сякаш се освободи от натрупания стрес. Съзря градинката на Седмочисленици, изчака трамвая да източи дългото си тяло, ...
Проза
1.6K 5

Време е да си кажем "Сбогом!"

Пращене на огън, нежна тръпка от въглен, спомени, красива музика.
Време е да си кажем „Сбогом!”...
Впервам търсещия си поглед през прозореца. Взирам се с надежда в снега, който пада на едри парцали. Не зная... може би самотата е единственият ми верен приятел, единствената ми любов - страхът да остан ...
Проза » Разкази
1.5K 2

Урок по писанe

По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по-надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха дошли да изпратят ...
Проза » Разкази
1.9K 4
Още произведения