Онази роля на самотната душа...
Студено е
през август
на разсъмване…
Памучените облаци
са твърди,
а вятърът
е безпощадно нежен,
целува ме с греховни устни…
На кръст
разпънат е
във мене изгревът…
очите са
пресъхнал водопад…
А устните -
ранени са до кърваво
в един неписан,
но познат роман…
Да може да не съмва…
Къртичено
прегръщам се с нощта…
Приятно е,
ала ненужно,
нали се мъча
да забравя любовта…
Прохладно е
и непробудно,
заспал е ритъмът на утринта…
И толкова…
И толкова е чужда…
онази роля на самотната душа…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
