10.05.2008 г., 21:59 ч.

Онази роля на самотната душа... 

  Поезия
852 0 28

Студено е

през август

на разсъмване…

Памучените облаци

са твърди,

а вятърът 

е безпощадно нежен,

целува ме с греховни устни…

На кръст

разпънат е

във мене изгревът…

очите са

пресъхнал водопад…

А устните -

ранени са до кърваво

в един неписан,

но познат роман…

Да може да не съмва…

Къртичено

прегръщам се  с нощта…

Приятно е,

ала ненужно,

нали се мъча

да забравя любовта…

Прохладно е

и непробудно,

заспал е ритъмът на утринта…

И толкова…

И толкова е чужда…

онази роля на самотната душа…

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??