May 10, 2008, 9:59 PM

Онази роля на самотната душа... 

  Poetry
854 0 28

Студено е

през август

на разсъмване…

Памучените облаци

са твърди,

а вятърът 

е безпощадно нежен,

целува ме с греховни устни…

На кръст

разпънат е

във мене изгревът…

очите са

пресъхнал водопад…

А устните -

ранени са до кърваво

в един неписан,

но познат роман…

Да може да не съмва…

Къртичено

прегръщам се  с нощта…

Приятно е,

ала ненужно,

нали се мъча

да забравя любовта…

Прохладно е

и непробудно,

заспал е ритъмът на утринта…

И толкова…

И толкова е чужда…

онази роля на самотната душа…

© Ем All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??