Oнези двама луди
Да знаете, че само да ми паднат,
онези двама луди – братя Грим,
ще ги оставя три недели гладни,
писанията ще превърна в дим.
Че приказките за деца са – да, бе,
бях здрава права, я сега ме виж,
разкривих се, замязала на жаба,
че щеш, не щеш – по стълби ще търчиш.
А кой ли е от двамата кретени,
търчал веднъж, с обувки от кристал?
Каляската на тиква и до мене,
огромен плъх, от ужас зацвърчал.
И вместо рокля – дрипави парцали,
едничко селфи нямам си, че мрак.
А принцът под коритото едва ли,
ще ме намери къвто е глупак.
Започнах да завиждам, на Снежана,
когато й се струпаха беди.
Съвсем самичка уж гората хвана
а с цели седем пак се уреди.
И спящата красавица си спинка,
я някой я целунал, я набил
и само аз кукувам си саминка,
сред пепеляка кихам – капка стил,
живота си живея, сиромашки,
то братята са криви, ама на.
От утре,забравете Пепеляшка,
превръщам се в изискана жена.
По цяла нощ пред прага ми бибипка,
със стара тромба някакъв рибар,
дочух, че вчера хванал златна рибка,
омъжвам се, какво като е стар?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Ще носи, ами, като съм баракуда. 
