Оня кръст
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото...
„Опълченците на Шипка”
Иван Вазов
По разкъсани устни пробягва плачът,
парят сълзите – йодна тинктура.
А юмруците, стиснати, гневно кървят,
пожелали си мъст в нова буря.
Недовършени думи по белия лист
се прескачат, от страх пощурели.
Дребнотемие каля суровия бит
и не става за песенни трели.
Виевати послания, хора без срам
са залели пространството вече.
Всеки днес е водач и е мноооого голям...
Що им вярваме още, човече?
Затова и денят ни е толкова къс,
а нощта ни – кошмар тривиален.
Нека носим на чèлото оня си кръст -
срам, възпят от поет гениален.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джим Стоунс Всички права запазени
