14 сент. 2012 г., 20:56

Оня кръст 

  Поэзия » Гражданская
1280 0 11

 

                                                        Нека носим йоще срама по челото,
                                                        синила от бича, следи от теглото...

                                                         „Опълченците на Шипка”

                                                          Иван Вазов

 

По разкъсани устни пробягва плачът,

парят сълзите – йодна тинктура.

А юмруците, стиснати, гневно кървят,

пожелали си мъст в нова буря.

 

Недовършени думи по белия лист

се прескачат, от страх пощурели.

Дребнотемие каля суровия бит

и не става за песенни трели.

 

Виевати послания, хора без срам

са залели пространството вече.

Всеки днес е водач и е мноооого голям...

Що им вярваме още, човече?

 

Затова и денят ни е толкова къс,

а нощта ни – кошмар тривиален.

Нека носим на чèлото оня си кръст -  

срам, възпят от поет гениален.

© Джим Стоунс Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??