Оня век
Оня век
На съпругата ми
Защо не сме отново ученици
във оня век – от митове скроен.
Отричан… И мечтан… И архаичен.
Век, в който младостта да е пред мен.
Три месеца да искам да ти кажа,
че ти – във ученически манта
си най-красивата в града ни. Даже –
за мен си най-красивата в света!
Да видя как очите ти ме пият,
когато плах – докосна те с ръка
във киното, където с тебе ние
мълчим като удавници в река.
А в нас да запулсира младостта ни.
През седмото небе да стори път,
когато с мен в квартирата останеш,
докато натегачите четат.
След пет целувки аз да те изпратя.
И цяла нощ да бъдеш в моя сън,
след който идва утрото, когато
за тебе ще изляза пак навън.
А днес – какво? Река във Интернета
от куп слова току ще потече.
Но друго е туптенето, което
усещам, щом държим се за ръце.
Не. Няма да сме вече ученици.
А оня век – потъна в своя ров –
оплюван с Комунизма си, отричан.
Но век, във който имаше любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
