7.06.2017 г., 13:10

Опиат

833 1 1

Опиат си ти.
Вреден навик.
Всичко в мен ми повтаря
да спра, но ти си по-силен.
И също като цигарите
носиш ми удоволствие.
Но точно когато искам да си поема въздух,
да дишам с цели гърди,
точно тогава
спираш ми дъха.
И казвам край!
Един ден...
Втори ден...
И пак желая те.
Събирам всички сили и успявам да устоя на желанието.
Манипулирам съзнанието си.
И точно, когато съм най-сигурна, че съм успяла,
идваш ти и настояваш да запаля.
...
И вече не съм сигурна в нищо.
Вече не мога да се съпротивлявам.
Отдавам се на желанието
и отново съм пристрастена...
 



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...