Опиат си ти.
Вреден навик.
Всичко в мен ми повтаря
да спра, но ти си по-силен.
И също като цигарите
носиш ми удоволствие.
Но точно когато искам да си поема въздух,
да дишам с цели гърди,
точно тогава
спираш ми дъха.
И казвам край!
Един ден...
Втори ден...
И пак желая те.
Събирам всички сили и успявам да устоя на желанието.
Манипулирам съзнанието си.
И точно, когато съм най-сигурна, че съм успяла,
идваш ти и настояваш да запаля.
...
И вече не съм сигурна в нищо.
Вече не мога да се съпротивлявам.
Отдавам се на желанието
и отново съм пристрастена...
© Моника Ангелова Всички права запазени