Опит
Сблъсъци още рушат тишината...
Преплетени стонове, кръв, безнадеждност
са впити в мъглата наоколо стелеща,
oт тъмния вятър понесена,
в мрежи оплела душата...
... кратки проблясъци, носещи спомен
за мъртвото минало...
... само крачка преди Смъртта да спечели играта,
Той, човекът, успял да пребори съдбата...
Погледнал назад и намразил Светът
Изкуствена радост обвита в безчувствена плът.
Тогава се спрял на тунела в средата.
Уверен, но сам, а в края гори Светлината...
Той не пристъпил, обърнал й гръб
и тръгнал надолу... към мрака... отвъд
И вятърът пак носи мъглата...
И диви стихии бушуват в недрата...
Изгряла зора за вида Психопат...
Демонът нов на човешкият Ад...
И нито при живите, нито при мъртвите,
издигнат от куки, жадно впити във месата.
Усещал кръвта си напуснала вените...
Изгарящ порой, летящ през тъмнината...
Тогава Земята се свила от ужас,
предвкусвайки близкия крах.
Звездите от космоса черен се слели
в една – полудяла от страх...
А хората бързащи, в своите проблеми вглъбени,
живеещи с чувство за дълг, не усетили как
всред перфектното стадо промъкнал се вълк...
И тъй, сред тая безпаметна маса,
започнал да сее смъртта.
Пред очите на цялото стадо
отнемал душа след душа...
Но нямало хайка за вълци...
Не срещал протести от живите още,
а другите плавали в хладния мрак...
Безразличност безкрайна пропита била
във всички сърца.
Нерушима обвивка от кротост,
присъща за всяка овца.
И приседнал безсилен
сред човешката смрад...
Той бил демон безсмислен,
просто демон във Ад...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Димов Всички права запазени
Този Stephen Crane за пръв път го чувам, но това произведение (Опит)е първото нещо, което хлапето написа в казармата. Тогава то написа и още нещо, което е почти 1 към 1 с текста на Crane. Когато хлапето изрови тетрадката си от казармата ще го напише тук. 