Опит за покаяние
Ще затворя очите, неверните.
Пожали ме, недей ме разпитва.
Вдън гори,Тилилейските, черните,
денонощно душата ми скита.
Огън тайно гори я и мами я.
Тя в неистови болки се мята,
че ужасни са тези страдания
от Любов, победила сърцата.
А душата - разпътница, блудница -
все не може докрай да приеме
как Съдбата, жестоката съдница,
е отпуснала тъй малко време...
малко време за малко обичане...
На един да си вярна е честно.
Изкушава ни дяволско вричане
в не една любов... Колко е лесно
да корим, да отричаме гневно
това чувство, уви, тъй човешко,
да повтаряме строго, напевно:
„Две Любови накуп са си грешка!”
Който чувства се Бог, да осъди
и възпре тия страсти всевечни.
Пожелавам му утре да бъде
в Ад подобен със бури сърдечни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
