14.12.2015 г., 14:57 ч.  

Опит за равносметка 

  Поезия
298 0 4

 

 

 

Към себе си да се върнеш,

когато пътят ти  привършва

и заникъде вече не бързаш,

когато залезът ти в очите нахълтва

и светлината се в тъмно превръща,

сам в душата си когато бръкнеш,

дали ще се усетиш същия?

Зависи ...

ако криле са ти кършили

и не си отлитал с последните щъркели

или по остриета си лазил и по ръбове,

а разрезите са вече завехнали ...

да, отмалял си, с вежди сбърчени,

но разкопчал риза с утехата,

че сезоните не са още на свършване ...

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за хубавите думи и оценки, приятели! Искам да изразя и своята признателност към Валери Димитров, за неговия съществен принос към изглаждане на накъсаната ми сихотворна реч! Топли поздрави на всички!
  • !!!
  • Човек непрестанно се завръща към себе си, но всяко следващо завръщане заприличва все повече на Магеланово! Поздравление за хубавата и замисляща творба, Вальо! Поздрав!

    П.П. Магелан всъщност не се е завърнал, въпреки, че това е била целта, която си е поставил!
  • Животът е хубав
Предложения
: ??:??