Към себе си да се върнеш,
когато пътят ти привършва
и заникъде вече не бързаш,
когато залезът ти в очите нахълтва
и светлината се в тъмно превръща,
сам в душата си когато бръкнеш,
дали ще се усетиш същия?
Зависи ...
ако криле са ти кършили
и не си отлитал с последните щъркели
или по остриета си лазил и по ръбове,
а разрезите са вече завехнали ...
да, отмалял си, с вежди сбърчени,
но разкопчал риза с утехата,
че сезоните не са още на свършване ...
© Валентин Василев All rights reserved.