13.05.2007 г., 16:05

опитай да помислиш за невинните...

1.5K 0 11

                                                                                                                             на Д.Т.

когато вятърът погалва ти челото
и свири с вой във клапите в завой,
когато пеят вървите на планерът,
а тялото разкъсва се във гравитацията


когато с птиците разменяш погледи
и крилен шум се носи във простора,
когато страх обзема слабите,
а в облаците сплиташ ти желанията...


опитай да помислиш за невинните


когато огнени езици пърлят скулите
и нийде облаче не се заражда,
когато жаден, гладен, уморен зависваш,
а нейде долу ромоли реката...


когато те разтърсват знойни термики
и всеки нерв опълчва се да оцелява,
когато миг не стига,
а искаш здраво да стъпиш на земята...


опитай да помислиш за невинните


когато в мрака търсиш светлинка

и се надяваш на кабели да не увиснеш,

когато със приятел споделяш висота,

и влиташ смело в облаците дивни...


когато костите студът смразява

и болката крещи за топлина,

когато  в снежни ветрове летиш

а долу чака те жена...

опитай да помислиш за невинните

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...