Опитай се
Тъй както птицата е
неподвижна
и все пак се движи
над нивята -
да си във съзнание.
Което другояче казано
би значило -
да си оттатък мисълта
за тук
и някога.
Дали от нашите тела
ще никнат
витите лозници,
или ще гасне в здрача
шипковият храст?
Така и времето
се връща,
в пръст и дъжд –
внезапен
сноп от светлина.
Това било е,
е
сега, ще бъде…
Но никой не разбива
с длан леда,
а чака мършавата пролет.
Човекът,
който гологлав
израства от снега -
събира слънце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидар Пангелов Всички права запазени