bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
13 oct 2006, 15:26

Опитай се 

  Poesía
583 0 5
Опитай се…
Тъй както птицата е
неподвижна
и все пак се движи
над нивята -
да си във съзнание.
Което другояче казано
би значило -
да си оттатък мисълта
за тук
и някога.
Дали от нашите тела
ще никнат
витите лозници,
или ще гасне в здрача
шипковият храст?
Така и времето
се връща,
в пръст и дъжд –
внезапен
сноп от светлина.
Това било е,
е
сега, ще бъде…
Но никой не разбива
с длан леда,
а чака мършавата пролет.

Човекът,
който гологлав
израства от снега -
събира слънце.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Човекът,
    който гологлав
    израства от снега -
    събира слънце."

    Иначе не би имало прогрес! Поздравлнеия!
  • изречена (Мая )Благодаря ти
  • поздравления!
  • Най-трудното, всъщност е лесно, понякога, внезапно! Опитването е просто самоориентиране, нищо повече. Трудното е друго - закъсването с комункиациите - внезапно, от моя страна. Останалото е въпрос на сърце!
  • Това е най-трудното:
    "да си оттатък мисълта
    за тук
    и някога."
    Но си струва да се опитва непрекъснато!

    Сърдечни поздрави за стихотворението!
Propuestas
: ??:??