опитвах се...
опитвах се да те забравя
опитвах се,но не успявах
от сърцето да те залича....
и като рана във душата ти остана,
като белег,който за цял живот остава,
да гори....
опитвах се със спомените да се справя...
но уви не можех аз това,
не можех от ума си да изтрия миналото и сега....
не можех срещите аз да не помня
в тез щастливи времена,
когато бяхме двама с теб,
загърбили бока и тъга...
опитвах се в мене да открия силната жена,
която всичко да забрави и ще се избави
от мислълта за смъртта...
опитвах се, опитвам се...
но вече стига
не намирам сила в себе си сега,
защото във душата се е загнездила
единствено болка и самота...
опитвах се,но не успявах
от сърцето да те залича....
и като рана във душата ти остана,
като белег,който за цял живот остава,
да гори....
опитвах се със спомените да се справя...
но уви не можех аз това,
не можех от ума си да изтрия миналото и сега....
не можех срещите аз да не помня
в тез щастливи времена,
когато бяхме двама с теб,
загърбили бока и тъга...
опитвах се в мене да открия силната жена,
която всичко да забрави и ще се избави
от мислълта за смъртта...
опитвах се, опитвам се...
но вече стига
не намирам сила в себе си сега,
защото във душата се е загнездила
единствено болка и самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весинцето без такава Всички права запазени
