Nov 1, 2006, 7:08 PM

опитвах се...

  Poetry
761 0 4
опитвах се да те забравя
опитвах се,но не успявах
от сърцето да те залича....
и като рана във душата ти остана,
като белег,който за цял живот остава,
да гори....
опитвах се със спомените да се справя...
но уви не можех аз това,
не можех от ума си да изтрия миналото и сега....
не можех срещите аз да не помня
в тез щастливи времена,
когато бяхме двама с теб,
загърбили бока и тъга...
опитвах се в мене да открия силната жена,
която всичко да забрави и ще се избави
от мислълта за смъртта...
опитвах се, опитвам се...
но вече стига
не намирам сила в себе си сега,
защото във душата се е загнездила
единствено болка и самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...