Отиваш си. За кой ли път?
Но вечер пак се връщаш във съня ми.
Откривам те във всеки кът
и плаша се - засилва се страхът ми,
и бягам, бързам да се скрия,
но спомените ме настигат и боли.
От мислите си как да те изтрия,
когато си дори в сълзите ми.
Опитвам да не те обичам.
Опитвам да забравя за лицето ти
и все повтарям си... и гласно го изричам:
Не аз, а друга е в сърцето ти!