Не носим ний жезли вълшебни в ръцете,
не можем с метли да летим надалеч,
изкуство, изпълващо с гордост сърцето
е нашият яростен приказен меч.
Врагът ни е силен, без милост напада-
Жътварката жъне невинни съдби,
едничка желана свещена награда-
да имаме сили на поста да бдим.
През мрачните дни и безлунните нощи
се борим да пазим най-ценния дар,
човешкото здраве е устремът мощен
и ревностно браним го с пламенна жар.
Бъдете честити, магьосници в бяло!
Борбата водете със смелост и чест!
Нагоре към слънцето ярко огряло
вдигнете очи и пратете му вест,
че клетвата древна е верую наше,
от сутрин до вечер, от здрач до зори.
И страшният лик на смъртта не ни плаши,
искрата лечителска вечно гори!
© Мария Митева Всички права запазени