7.04.2024 г., 15:17

Орденът на живота

802 3 4

Не носим ний жезли вълшебни в ръцете,
не можем с метли да летим надалеч,
изкуство, изпълващо с гордост сърцето
е нашият яростен приказен меч.

 

Врагът ни е силен, без милост напада-
Жътварката жъне невинни съдби,
едничка желана свещена награда-
да имаме сили на поста да бдим.

 

През мрачните дни и безлунните нощи
се борим да пазим най-ценния дар,
човешкото здраве е устремът мощен
и ревностно браним го с пламенна жар.

 

Бъдете честити, магьосници в бяло!
Борбата водете със смелост и чест!
Нагоре към слънцето ярко огряло
вдигнете очи и пратете му вест,

 

че клетвата древна е верую наше,
от сутрин до вечер, от здрач до зори.
И страшният лик на смъртта не ни плаши,
искрата лечителска вечно гори!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Стойчо!
  • Честит празник на тези,които спасяват и дават нови животи!
    Поздравления, Мария!
  • Двойно благодаря, Владимир, тъй като седми април е и мой професионален празник.
  • Адмирации за това стихотворение и то публикувано днес, на деня на здравния работник. Освен, че е в точното време е и страхотно! Пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане. Поклон пред поемата и пред труда на спасителите на човешки живот! Браво, Мария!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...