7 апр. 2024 г., 15:17

Орденът на живота

839 3 4

Не носим ний жезли вълшебни в ръцете,
не можем с метли да летим надалеч,
изкуство, изпълващо с гордост сърцето
е нашият яростен приказен меч.

 

Врагът ни е силен, без милост напада-
Жътварката жъне невинни съдби,
едничка желана свещена награда-
да имаме сили на поста да бдим.

 

През мрачните дни и безлунните нощи
се борим да пазим най-ценния дар,
човешкото здраве е устремът мощен
и ревностно браним го с пламенна жар.

 

Бъдете честити, магьосници в бяло!
Борбата водете със смелост и чест!
Нагоре към слънцето ярко огряло
вдигнете очи и пратете му вест,

 

че клетвата древна е верую наше,
от сутрин до вечер, от здрач до зори.
И страшният лик на смъртта не ни плаши,
искрата лечителска вечно гори!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Стойчо!
  • Честит празник на тези,които спасяват и дават нови животи!
    Поздравления, Мария!
  • Двойно благодаря, Владимир, тъй като седми април е и мой професионален празник.
  • Адмирации за това стихотворение и то публикувано днес, на деня на здравния работник. Освен, че е в точното време е и страхотно! Пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане. Поклон пред поемата и пред труда на спасителите на човешки живот! Браво, Мария!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...