7 апр. 2024 г., 15:17

Орденът на живота

824 3 4

Не носим ний жезли вълшебни в ръцете,
не можем с метли да летим надалеч,
изкуство, изпълващо с гордост сърцето
е нашият яростен приказен меч.

 

Врагът ни е силен, без милост напада-
Жътварката жъне невинни съдби,
едничка желана свещена награда-
да имаме сили на поста да бдим.

 

През мрачните дни и безлунните нощи
се борим да пазим най-ценния дар,
човешкото здраве е устремът мощен
и ревностно браним го с пламенна жар.

 

Бъдете честити, магьосници в бяло!
Борбата водете със смелост и чест!
Нагоре към слънцето ярко огряло
вдигнете очи и пратете му вест,

 

че клетвата древна е верую наше,
от сутрин до вечер, от здрач до зори.
И страшният лик на смъртта не ни плаши,
искрата лечителска вечно гори!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Стойчо!
  • Честит празник на тези,които спасяват и дават нови животи!
    Поздравления, Мария!
  • Двойно благодаря, Владимир, тъй като седми април е и мой професионален празник.
  • Адмирации за това стихотворение и то публикувано днес, на деня на здравния работник. Освен, че е в точното време е и страхотно! Пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане. Поклон пред поемата и пред труда на спасителите на човешки живот! Браво, Мария!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...