Не знам дали е чудо любовта,
и дали желае, чувства и обича.
Дали е с образ на жена
или ореол е над главата на светица…
Не знам, за нея ли са водили войни
и кръв проливана е на стотици,
или безброй е сбъднати мечти,
в тъмен лес сред ято черни птици…
Не знам дали е видима с очи
или за сетивата ни наивно жалки,
но нахлуе ли във нашите гърди,
разсича всичко и го прави на подпалки!
И лумва, като древна клада,
изгаря, и лекува, и боли,
и лягаш си и сутрин ставаш
с усещането, че гориш!
По-силна е от всяко земно чудо,
не побира се в поема или стих.
Има ли я, значи няма нищо друго,
с което на света да я сравниш!
© Добри Бонов Всички права запазени