18.10.2009 г., 7:20

Оргии

1.8K 0 8

 

 

 

 

Редовете на мълчанието викат
към сълзите на бездушните лица,
дето в ямите с нещастията бликат
к’ат захвърлени от радостта деца...

Нотите на глухотата пак танцуват
по мечтите на безличните сърца – 
в обаянието на нощта будуват
и замръзват в огъня като перца...

Цветове на слепотата там рисуват
за бедняците, във техните дворци -  
на труда им те обувките събуват,
а с богатствата им хранят се молци...
                           
Глупостта на мъдреците все умува
как забравили са техните предци,
че в душата на земята ни лудуват 
плахо и невинно оргии... с крадци...

  

(17.10.2009г.)



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...редовете на мълчанието..."
    Поздрав!
  • Краси, краят на твоя коментар ми прилича на " Ако Ботев беше с каска, и Левски с ботуши...", но си прав иначе! Поздрав на всички, които споделиха с мен!
  • Най-лесно се оказа на държава да изостави най-малките изоставени деца - до три годишна възраст. Финансирането на някои от домовете е почти спряло от м.Май т.г., а някъде молците пируват богато, въпреки кризата...

    Добра работа са римите! Предават се верижно от строфа в строфа!


    ----------------------
    Христос е повелил така:
    "Богатство трупай ти, където
    не сяждат молец ни ръжда,
    ни стига на крадец ръка -
    създай богатство на небето!"
    -------------------------
    Кр.Тенев

    Ако не бяхме такива безбожници със сигурност щеше да има по малко крадци и молци...
    Поздрав за стиха!
  • Бладодаря Ви приятели, радвам се, че Ви е допаднал този мой стих! Усмивки!
  • Прекрасно!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...