Редовете на мълчанието викат
към сълзите на бездушните лица,
дето в ямите с нещастията бликат
к’ат захвърлени от радостта деца...
Нотите на глухотата пак танцуват
по мечтите на безличните сърца –
в обаянието на нощта будуват
и замръзват в огъня като перца...
Цветове на слепотата там рисуват
за бедняците, във техните дворци -
на труда им те обувките събуват,
а с богатствата им хранят се молци...
Глупостта на мъдреците все умува
как забравили са техните предци,
че в душата на земята ни лудуват
плахо и невинно оргии... с крадци...
(17.10.2009г.)
© Агапея Полис Всички права запазени
Поздрав!