18.10.2009 г., 7:20

Оргии

1.8K 0 8

 

 

 

 

Редовете на мълчанието викат
към сълзите на бездушните лица,
дето в ямите с нещастията бликат
к’ат захвърлени от радостта деца...

Нотите на глухотата пак танцуват
по мечтите на безличните сърца – 
в обаянието на нощта будуват
и замръзват в огъня като перца...

Цветове на слепотата там рисуват
за бедняците, във техните дворци -  
на труда им те обувките събуват,
а с богатствата им хранят се молци...
                           
Глупостта на мъдреците все умува
как забравили са техните предци,
че в душата на земята ни лудуват 
плахо и невинно оргии... с крадци...

  

(17.10.2009г.)



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...редовете на мълчанието..."
    Поздрав!
  • Краси, краят на твоя коментар ми прилича на " Ако Ботев беше с каска, и Левски с ботуши...", но си прав иначе! Поздрав на всички, които споделиха с мен!
  • Най-лесно се оказа на държава да изостави най-малките изоставени деца - до три годишна възраст. Финансирането на някои от домовете е почти спряло от м.Май т.г., а някъде молците пируват богато, въпреки кризата...

    Добра работа са римите! Предават се верижно от строфа в строфа!


    ----------------------
    Христос е повелил така:
    "Богатство трупай ти, където
    не сяждат молец ни ръжда,
    ни стига на крадец ръка -
    създай богатство на небето!"
    -------------------------
    Кр.Тенев

    Ако не бяхме такива безбожници със сигурност щеше да има по малко крадци и молци...
    Поздрав за стиха!
  • Бладодаря Ви приятели, радвам се, че Ви е допаднал този мой стих! Усмивки!
  • Прекрасно!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...