Орис
Ще те достигна ли, не знам.
Тъй дълго в себе си те търсих.
Откривах те, но бях не там
и звезден прах не ни поръси.
И няма среща, няма как,
щом аз и ти не бяхме цяло.
Ти беше в мен, аз в тебе бях -
на две строшено огледало.
Ех... радвам се на ориста
да бъдем с теб луна и слънце -
така в любовната игра
във вечността все ще се търсим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
Поздравления!
