Ена
490 резултата
Посвещавам на Стефка Манева
Камък ми е легнал, майчинко,
на сърце ми, на душа ми.
Камъкът - олово, майчинко,
огън, разтопена лава. ...
  206  18 
Нарочно оставих стиха недовършен. Предоставям на прочелите да го довършат ( и в прекия, и в преносния смисъл ;) )
Дните ми се щурат пощурели.
Пролетно запролети се вече.
Лудна Лудогорието с мене.
Слънцето слънчасало се стече. ...
  343  24 
Изгарят ме желания необуздани,
в мечтите ми намерили подслон
и в мислите ми - незарасли люти рани...
Пътувам векове към своя Дом.
Притеглят ме, недостижими, Световете ...
  155 
Посвещавам на Patrizzia (Надежда Ангелова) с обич и благодарност
Тази нощ с вълните си мислим за теб, Капитане...
И те не заспиват -
разсмива ги онзи гларус от фара.
Вече не ми се играе със вятъра. ...
  193  14 
Посвещавам на МНЧ, niku98, mimka.1, Venecia.1, ro6ka, Петър.1, Чочев 5, Nanio98, ...
Сребреят нашите коси -
поредното сме поколение...
А млади още сме души,
орисани тъй, по рождение. ...
  294  16 
Посвещавам на авторите с клакьори.
Отдавна знам - не съм Голяма
ни поетеса, ни художник,
ни дарба имам музикална...
Обикновен човек съм, Боже. ...
  337  10  20 
На моята осемгодишна внучка, чиито споделени впечатления, мисли, емоции облякох в стих.
Родината ми... си е моя!
Това е моята България!
Там ме обичат, там съм своя
и там сърцето си разтварям. ...
  835  46 
Обичам те, мое искрящо вълшебство!
Жадувам белоснежните ти воали!
Душата ми ляга в преспите девствени
и пие дъгата на твойте кристали.
Обичам те, моя сияйна беззвучност! ...
  444  24 
Посветено
Красива мълния премина
през звездната ми тишина.
Изписа с огън твойто име
и с твоя образ в мен изгря. ...
  264  12  12 
Коледа е. Пак е бяло, тихо.
Сняг затрупва спомени и пътища.
Гушат се врабчета под стрехите.
А семейството ми не е вкъщи...
Рождество е. Празнично и свято. ...
  174 
https://otkrovenia.com/bg/stihove/11711
"Че мъртви днес са моите родители
и брат не ще да имам вече никога.."
"Антигона", Софокъл
Какво да кажа днес... Че ме боли? ...
  455  13 
  144 
Защото те обичах грешно много,
дари ми Бог от Свойта самота.
В душата ми запали Своя огън
и даде ми от Свойта светлина.
Сега от обичта ми си далеко, ...
  299 
Закапаха последните лъчи,
обрулени от есенния залез.
Жаравата утихнала се скри
под лунната пътека до безкрая.
Закапаха последните лъчи, ...
  556  12 
и тази нощ сънувах
орловите гнезда
реката как бълбука
пътеките в нощта
горите пак сънувах ...
  298  18 
На Индже
Не, защото аз го искам
Знам, трудно е да осъзнаваш,
че в Бога вярвал и в темели,
градил си и със всеки камък ...
  222 
***
Пролетна дъга
Вятърът я открадна
от очите ми.
  323 
***
пролетна вечер
не спират дъждовете
останах без бряг
  373 
И днес се сбъдвам в утринно очакване
с надежда на задъхващ се вулкан,
за мъничко любов, искрица в кратера,
от скръб угаснал, векове мечтал.
И пак летя в лъчи изпепеляващи, ...
  437  11 
едно небе,
една земя
животът ни трасиран е...
и ние
вечно между тях - ...
  252 
Пустинята празнуваше в доволство.
Тя нямаше представа какво прави.
Бе цялата величие и гордост.
Наистина ли пролетта забрави?
  165 
Кихавицата спря внезапно.
Погледна тъжно тишината.
Хълцукна. Бе неадекватна.
Дали ще се освести някак?
  161 
Скуката се смееше в захлас.
Всички мислеха, че тя е луда.
Няма как да знаят, че у нас
малко прекалихме със "Мавруд"-а.
  161 
Страховете ми отново нощем идват
и се втурват към съня ми неспокоен.
Заблудени ли са или са наивни?
Та нали тъгите ми ще ги прогонят!
  229 
Въздишката потъна в океана.
Събуди мидите и ги разплака.
Смути се, нежно сълзите погали
и стана перла, заблестяла в мрака.
  181 
И нито дом се вижда, ни река, ни езеро,
пустиня само, легнала на пътя мокър.
Завърнах се със спомен, а съм в замръзнал гейзер.
Дали ще позволи отново да го стопля?
.
  209 
В нощта ми зимна мълния влетя.
Свистеше с виолетов ореол.
Погледна ме. Заекна. И се спря.
Изчезна бързо. Май ме взе за трол.
  286  14 
Морето се зарови в пясъка.
В най-тъмните си дълбини се сви.
Разбра ли някой, че бе плакало
с най-черните, най-тежките сълзи...
  408  16 
Небето по котешки на кравайче се сви,
вторачено във земята впи зимна луна.
Тъгуваше ли за своите свидни звезди?
Може би... Както Земята за свойте деца.
  297  10 
Гората разроши на вятъра гривата
и хукна след него със всичките си дъги.
Дали като мен просто бяга от зимата
с надеждата пак онзи топъл дъжд да вали...
  214 
Разлистена река на пътя ми замръкна
и есенни светулки в очите ù видях.
Едва ли ме позна. Дочух я, че въздъхна.
Навярно ще ме чака до края на света.
  232 
Ноември с кехлибарени зеници
мечтите ми посегна да разроши.
Не бе разбрал, че ги превърнах в птици
и клетката им счупих още снощи.
  327  13 
Самотата се разплака. Дожаля ù.
Обеща ми, че след два дни ще си тръгне.
Тя не знае, че съм вино отлежало
и отдавна на съдбата си обръгнах.
  287  10 
In memoriam
Когато зората с прощална целувка
Раздяла и среща бе сляла в едно,
А в синьото дъно на тъжния юли
Се люшна несвястното диво хоро ...
  550  12 
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ОТКРОВЕНЦИ,
КОИТО С ТВОРБИТЕ СИ
ИЗПЪЛВАТ ДЕНЯ МИ С КРАСОТА!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Наметнал вместо бронята - надежда, ...
  517  16 
Децата ни свидни не са вече с нас.
Те там са, където шансът ги праща.
Останали тук, ние плачем без глас
и пълним със скръб житейската чаша.
Децата ни са без родно огнище - ...
  1161  34 
Заскрибуца в пътя ми посоката -
недоволно, лятото си тръгна.
Заподсмърча, бързо сбра си топлото
и отпраши, без да се обърне...
  538  15 
Ще те достигна ли, не знам.
Тъй дълго в себе си те търсих.
Откривах те, но бях не там
и звезден прах не ни поръси.
И няма среща, няма как, ...
  458  15 
Морето на брега си се протегна,
разля се в десет пръстчета и две петички,
усмихнато към лятото погледна
и хукна пак със своите вълни да тича...
  434  22 
Морето си отиде.
После само фарът
самотно попримигна уморен.
Заплакаха скалите
с крясъка на чайка ...
  573  27 
Предложения