3.11.2009 г., 23:07

Орис

800 0 2

Понякога е трудно -

даже невъзможно,

но ще остана с теб.

Безмълвна - не и няма,

за да ти  пея стихове.

Цветя да ти поднасям -

надеждата   и слънцето,

които не умират в мен.

Вода - да пиеш до насита -

извираща от моето сърце!

Нали съм слънце -

ще ти светя,

когато гасне другото край нас.

Не можеш да ме загасиш,

не се опитвай да ме гониш -

ще светя и на тъмно –

през болката и радостта ще мина-

но ще остана с теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искренно благодаря за добрите думи, така е - това ни е орисията, да обичаме и да даряваме според силите си красота.
  • Хубаво е! Красиво признание за обич. ПОЗДРАВ!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...