3 нояб. 2009 г., 23:07

Орис

807 0 2

Понякога е трудно -

даже невъзможно,

но ще остана с теб.

Безмълвна - не и няма,

за да ти  пея стихове.

Цветя да ти поднасям -

надеждата   и слънцето,

които не умират в мен.

Вода - да пиеш до насита -

извираща от моето сърце!

Нали съм слънце -

ще ти светя,

когато гасне другото край нас.

Не можеш да ме загасиш,

не се опитвай да ме гониш -

ще светя и на тъмно –

през болката и радостта ще мина-

но ще остана с теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искренно благодаря за добрите думи, така е - това ни е орисията, да обичаме и да даряваме според силите си красота.
  • Хубаво е! Красиво признание за обич. ПОЗДРАВ!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...