15.12.2013 г., 21:49

Орисия

1.2K 1 9

ОРИСИЯ

 

 

Да си роден да сееш светлина,

да си душа на ангел с песни във сърцето,

а вечно да живееш в непрогледен мрак,

това е сбъднала се върху тебе клетва.

 

И винаги да си на кръстопът,

и винаги в насрещен вятър,

да нямаш помисъл дори за мъст,

а само пориви към необятност –

 

това е орисията на клетника

решил все пак да бъде и човек.

Животът е една жестока песничка

запята преди много векове.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав, Ангел!
  • ...с Кръстина! Поздрав!
  • "това е орисията на клетника

    решил все пак да бъде и човек."
    ----------------------------------------------
    Това е истината, колкото и да е горчива!
    Много силен и докосващ стих с актуално
    послание! Поздрави!
  • Споделям!Светло да ти е!
    Щастлива Коледа!
  • С тоя стих ме нацели съвсем точно...
    Чудесно е... хм... орисията-проклятие... дали пък не е дар свисше?
    Благодаря ти за този стих!!!
    Щастливи празници!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...