Dec 15, 2013, 9:49 PM

Орисия

  Poetry
1.2K 1 9

ОРИСИЯ

 

 

Да си роден да сееш светлина,

да си душа на ангел с песни във сърцето,

а вечно да живееш в непрогледен мрак,

това е сбъднала се върху тебе клетва.

 

И винаги да си на кръстопът,

и винаги в насрещен вятър,

да нямаш помисъл дори за мъст,

а само пориви към необятност –

 

това е орисията на клетника

решил все пак да бъде и човек.

Животът е една жестока песничка

запята преди много векове.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав, Ангел!
  • ...с Кръстина! Поздрав!
  • "това е орисията на клетника

    решил все пак да бъде и човек."
    ----------------------------------------------
    Това е истината, колкото и да е горчива!
    Много силен и докосващ стих с актуално
    послание! Поздрави!
  • Споделям!Светло да ти е!
    Щастлива Коледа!
  • С тоя стих ме нацели съвсем точно...
    Чудесно е... хм... орисията-проклятие... дали пък не е дар свисше?
    Благодаря ти за този стих!!!
    Щастливи празници!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...