Такава ми е орисията –
все да съм ти насреща,
да отпивам с целувка виното
и да разпалвам свещи.

Такава ми е орисията –
да ти застилам леглото,
с усмивка да гоня болката,
да ти олеквам теглото.

Такава ми е орисията –
от буря да съм подслон,
да ти разбулвам магии, 
да бъда остров и дом.

Такава ми е орисията –
да деля за теб зърно от плява,
да съм ти джоб за мислите,
да кътам въглен – жарава.

Такава ми е орисията –
деня ти да сменям с вечност.
Малко за туй ми трябва –
клонче обич и кълн човечност.

Такава ми е орисията –
да съм ти стих неписан,
а ти да си все насреща ми,
съдбовно за мен орисан.