1 дек. 2011 г., 16:04

Орисия

856 0 0

Такава ми е орисията –
все да съм ти насреща,
да отпивам с целувка виното
и да разпалвам свещи.

Такава ми е орисията –
да ти застилам леглото,
с усмивка да гоня болката,
да ти олеквам теглото.

Такава ми е орисията –
от буря да съм подслон,
да ти разбулвам магии, 
да бъда остров и дом.

Такава ми е орисията –
да деля за теб зърно от плява,
да съм ти джоб за мислите,
да кътам въглен – жарава.

Такава ми е орисията –
деня ти да сменям с вечност.
Малко за туй ми трябва –
клонче обич и кълн човечност.

Такава ми е орисията –
да съм ти стих неписан,
а ти да си все насреща ми,
съдбовно за мен орисан.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...