Орисия

Миг31
193 1289

20.08.2021 г., 10:37 ч.

Поезия

446 1 0

Ориса ме с крила на птица,
все към Светлината да летя,

а тъгата, недокосната девица,

към сърцето е протегнала ръка.

Отбягвам я с усмивка във очите,

но тя уверено мрежата плете.

Споменът за краха на мечтите,

вярата ми с наслаждение гризе.

В Най-тихото Те чувствам, Боже,

как галиш ме със топлите очи,

и зная: девицата - тъга не може,

да сломи споделените със Теб мечти!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.