28.11.2006 г., 0:50

Още дишам...

758 0 3

DUM SPIRO, SPERO

На Краско

Още дишам, значи живея,
щом душата ми песен люлее.
Мелодия дочувам чиста,
ромони като ручей бистър.

Още дишам, значи мечтая
скритите тайни да разгадая.
Да повярвам, че има надежда,
с ясни сини очета тя ме поглежда.

Още дишам, не чувствам умора.
Пак във тебе намирам опора.
Двама крачим по пътека бяла
сред тревата росна, засияла.

08.08.1999 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • комай живота е това,
    с писане навдигам глава,
    устремно към свобода
    без надежда да забравям
    но пък често се улавям,
    че решетки си поставям

    Момци, благодаря Ви!/т'ва се нарича ЕМ/
  • Хубаво е, щом се чувстваш така!!!
    Поздрави за хубавия стих, Мери!!!
  • радвам се че още дишаш и пишеш а пък дали живееш си е твоя воля

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....