Nov 28, 2006, 12:50 AM

Още дишам...

  Poetry
765 0 3

DUM SPIRO, SPERO

На Краско

Още дишам, значи живея,
щом душата ми песен люлее.
Мелодия дочувам чиста,
ромони като ручей бистър.

Още дишам, значи мечтая
скритите тайни да разгадая.
Да повярвам, че има надежда,
с ясни сини очета тя ме поглежда.

Още дишам, не чувствам умора.
Пак във тебе намирам опора.
Двама крачим по пътека бяла
сред тревата росна, засияла.

08.08.1999 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • комай живота е това,
    с писане навдигам глава,
    устремно към свобода
    без надежда да забравям
    но пък често се улавям,
    че решетки си поставям

    Момци, благодаря Ви!/т'ва се нарича ЕМ/
  • Хубаво е, щом се чувстваш така!!!
    Поздрави за хубавия стих, Мери!!!
  • радвам се че още дишаш и пишеш а пък дали живееш си е твоя воля

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...