16.08.2025 г., 20:24

Още

203 0 0

Ей го септември с дъждовната крачка,

многоцветен във багри и плодове,

акварелно повдига вежди със краска,

напълнил шепи с безброй смехове.

 

Още е топло в нощите звездни.

В постелите още играят летни лъчи.

Диша се леко с хоризонти безбрежни.

Услаждат се морски и страстни игри.

 

Феите горски танцуват в ритъм

с приятелката си вечна - луна.

Сърцата им още светят с нейната прелест

а крилата им вихрят магия в нощта.

 

Цветята все още се будят с росата

и пият сокове, и ги милват слънца.

Все така въздействаща е тук красотата,

натежал е от плод и любов днес светът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...