2.01.2020 г., 8:22 ч.

Още един ангел заплака 

  Поезия
3308 42 53

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/

 

Отдавна ли ме чакаш под дъжда,
загубил пътя в ириса на здрача,
в най-глухата пресечка на града,
където ангелите нощем плачат?

 

Притихнал си до стон, но чувам как
порой се сипе в клепките ти руйно,
прелива в пазвата на лунен зрак -
сълзи ли са или небесна струя?

 

Ще мина като щурм. Подай ми длан!
Днес нямам  дъждобран да те наметна -
сърце (за кремък) нося (и прахан),
изхвърлих непотребните предмети.

 

Преди да тръгна си измислих свят -
различен свят - без демони с корони.
Там ангелите неизменно бдят,
а тази нощ небето те прогони...

 

Но аз съм тук. Вървях от край до край.
Вземи сърцето, то не ми е нужно.
Вземи го за детето ми и знай  -
спасиш ли го, и мъртва ще ти служа!

 

 

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??