Вечер-време за осамотение,
чаша вино-силно,червено
само туй дава спасение
в туй време студено.

Цигара дигаря на пода,
пепелника е пълен,
листата разхвърлени.

Замислих се........
... думи и срички
се блъскат в главата ми.
Трудно е...,празно....,
ръката си драска.

"Дихание мое,проклето,
принцеса на моята нощ,
вземи от мене сърцето
и твойто ми дай в полунощ...."

Пак скука!Мисълта спира.
Край!И този стих ще умре,
друг в този момент се наддига
препуска ръката по въобржаемите редове.

"Ех,приятелю знаеш ли,
Трудно е да си човек.
Ех,приятелю страшно е,
пътят труден е днес..."

Пак мълчание!Втора цигара,
димът се разнася навред.
Стаята прашна,още по-страшна
от мъките на този поет.

Листът смачкан....,захвърлен,
...нова мисъл,нов лист...

"Пътище,пътища бели
по вас ще вървя,
все напред,все напред,
пътища на мойте раздели..."

Пак тишина....Край!
Днес не чувам звънки слова,
няма го онова вдъхновения,
днес е празно в душата,днес е мъчение.

....Утро е...

Слънцето пак през пердето наднича,
нощта се сбогува с деня.
Мислите нощтни се скитата,
поетът заспива недописъл стиха.